Насред гората Тилилейска, далеч от спирката на рейса, на място скрито и незнайно, злокобно, смръщено, потайно, (направо пълен пущинак!) във къща на кокоши крак, немила, никому не драга, живееше си баба Яга. Веднъж нечакано писмо като откъснато листо направи двоен пирует и падна с марките напред пред бабоягиния праг. – Туй сметки сигурно са пак! – тя със досада промърмори, със нокът остър го отвори... и в миг в гората се разчу, че ще идва бабиното внуче! Докато бабата се вдигне къщурата си да раздигне, пристигна внучето ѝ мило, очи в краката си забило, като че казваше ѝ: – Тука ще бъде сигур пълна скука! Ах, баба Яга се засегна и всички горски сили впрегна да мислят някаква програма, та да избегнат срам и драма. Купчѝна приказни герои пристигна с номерата свои. Галаконцертът се отвори със хор на горски кикимори. Квартет прекрасни самодиви жонглираха със сини сливи. Вълкът с боненце от сатен уши гоблен „Ловец с елен“. Накрая седемте джуджета превърнаха се във козлета и литнаха да пазят сянка на Пепеляшка и Снежанка. А баба Яга изигра две съчетания с метла. Но внучето ѝ все се муси – не пожела дори да вкуси ни палачинка, ни салам от кърпичката „дай да ям!“, капризно веждичка намръщи и рече твърдо: – Искам вкъщи! Тогаз в тоз тъжен периметър ухилен цъфна Хитър Петър. Прегърна малкото човече и утешително му рече: – Аз знам какво не ти е в ред! Ми тука няма интернет! Направи уж с ръка магия, отвори някаква кутия и сред тревичките зелени замига рутър с пет антени! Тогава плисна се нарвед най-първокласен интеренет! Как живна бабиното внуче! Как телефона бързо включи и си направи двеста селфи с джуджета, кикимори, елфи! В очите му звезди изгряха, щом лайк след лайка заваляха! А милата му баба Яга, подпряна на една тояга, на Хитър Петър важно рече: – Ти Рутър Петър ще си вече!