Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги. Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези. Гледахме я с недоумение. После в един глас казахме: "Може да я хвърлим още веднъж, а?"