На сватбата – в най-хубавия час, когато веселбата ще прелива и речи ще държат с тържествен глас, а може би ще бъдеш най-щастлива – ще дойда аз – нечакан и незван! В миг всеки говор, всеки шум ще стихне! И може само някой гост пиян с помътени очи да се усмихне! С тревога ще ме гледа твоят брат и майка ти зад мен ще зашушука: „Това е той… това е наш познат.. Защо ли посред нощ дошъл е тука?“ Лицето на любимият ти мъж ще запламти от гняв и от обида и твоят смях ще секне отведнъж… А аз ще дойда просто да те видя.