Тя е още надежда за плод. Не е още вина или смисъл. Тя не знае какво е живот. И си прави, каквото си иска. Аз я чакам, броя часове, а пък тя се разсейва по облак. И ми казва, че Там е добре — а пък Тук — по предателски обло. Аз отчаяно драскам слънца — аз подкупвам детето със светло: Гледай, толкова чужди деца не улучиха черния петък. Имай смелост — и ти се роди. Нарочи си за празника сряда. Избери си от всички бащи — този, който си спомня за кладата. Този, който горял е веднъж, ще те пази от всички пожари. Дъщеря ми не вярва на мъж. Не се ражда. И аз остарявам.